Plums for Trash
Modern interpretation of the old Bulgarian folk tale
Once upon a time there was a young man named Kaloyan. He lived far away in the village of Dobrostan. He was famous with his pure heart, mind and soul. When he came to marriage age, he started looking for a bride. He looked around carefully but none of the young girls around made his heard leaped. He thought and thought and ... made his mind. Early one morning he went to his ecologycally clean and tidy garden and picked a huge bag of clean plums – jucy and sweet, melting in the mouth. He took out his old cart, left by his great grant father, fixed it up, loaded it with the plums and prepared it for a long trip and adventures. His faithful friends on the road would be his favorite donkeys – Zdravko and Zhivka. He harnessed them while they cheerfully waged their tails to keep away the small flies that swarmed around.
So they took a long trip to look for a beautiful and neat young girl. They travelled and travelled and they reached a big village named Zhulturche (the yellow village). They stoped at the center of the village and Kaloyan unharnessed Zdravko and Zhivka to rest from the long trip. He put his hands on his waste and shouted:
- – Plums for traaaash! Plums for traaash!
Nobody came.
– Ecologically clean plums for traaash! Ecologically clean plums for traaash!
The windows of the near houses started to open. A few women came out timidly, carrying bags of trash from their houses. Kaloyan was watching them, secretly hoping to see his future bride. None of them caught his eye. Women gave him the trash gathered from their houses and received from him the same amount of plums in return. Gradually the whole village got sparkling clean and Kaloyan was proud to make it like this. There was a sweet flavor of delicious plums jam everywhere. Only Kaloyn’s heart remained sad because he didn’t meet his fiancée. He smiled and harnessed Zdravko and Zhivka again and went on traveling.
They travelled and travelled again and somewhere in the long distance Kaloyan saw small blue gleaming roofs. They came close and entered the village of Sintchets (the blue village). The soft wind had already brought the sweet flavor of plums jam. The whole village was already sparkling clean and all women were wating at a long queuе for Kaloyan at the center of the vilage, carrying bags full of trash. They all came in crowds to give him bags of trash to receive plums in return. Kaloyan was watching them and his heart thrilled in anticipation to see his bride.
He was taking the bags with trash and putting them in the old cart, which actually was hiding a deep secret. While he was loading the bags of trash in it, he remembered his great grant father’s words when he had given him the cart as an inheritance.
– This cart is magic. You should keep it very well. It should never be dusty. One day it will repay your care. One day you will start looking for a bride. Make her collect all the trash from her house. Once you put in the bag of trash collected by the right girl, the trash will turn into precious jewel. So you will know that this is the best girl for you.
Kaloyan was putting the bags in the cart and looking at it. Alas, it did not make any sign of magic. Just occasionally softly screemed of dissapointment. Kaloyan put in the last bag and prepared to go on his way. He went on sad because he didn’t find his girl.
At the end of the village he saw a small tidy green house. There was a beautiful girl with big sad eyes, standing by the doors of the house.
– What is your name? What are you doing here? – Kaloyan asked her when he reached the house.
– My name is Kalina. I didn’t dare to go to the square at the center of the village. Everybody went there with huge bags of trash, and look at me – I managed to collect just these two handfuls of trash from my aunt’s house. I clean my house everyday and there is no garbage there. People say that there is a young guy who collects the bags with trash and gives wonderful ecologically clean plums in return.
- – You are lucky. I am the man who gives plums. Give me your bag.
She timidly approached and the cart began flashing and giving out pleasant sounds. Zdravko and Zhivka pinned back their ears joyfully expecting the result. Kaloyan took the bag and in a moment the miracle happened! A wonderful necklace fell down from the back of the cart!
Kaloyan realized that this would be his bride. His heart joyfully fluttered. He took Kalina’s hand and looked at her big beautiful eyes. Kalina also looked at his eyes and realized that a mirracle had happened. Kaloyan took the necklace and put it gently around Kalina’s long neck. At that moment the sadness in their eyes dissapeared.
Holding hands they walked back to the village square where everybody was dancing “choro” (Bulgarian folk dance). The soft wind brought sweet flavor of plums jam everywhere around the village.
Kaloyan and Kalina joyfully said good-bye to all people and left for the village of Dobrostan where they lived happily together in the small and tidy Kaloyan’s house with the lovely plum garden.
Имало едно време един момък на име Калоян. Той живеел в далечното село Добростан. Славел се с това, че бил с чисто сърце, ум и душа. Когато станал на възраст за женене, тръгнал да си търси невяста. Огледал се внимателно, но нито една съседка не хващала нито окото му, нито сърцето му. Мислил, мислил какво да стори та да намери подходящата мома и взел решение. Една сутрин станал рано, отишъл в екологично чистата си и подредена градина и набрал огромен чувал с екологично чисти сливи – сочни и сладки, топящи се в устата. Извадил старата си каручка, останала от пра-дядо му, постегнал я, натоварил я със сливите и се подготвил за дълъг път и приключение. Негови верни другари по пътя щели да бъдат любимите му магаренца – Здравко и Живка. Впрегнал ги в каручката, а те весело мятали опашки, за да пъдят малките мушички, които се виели на рояци около тях.
Така потеглили на дълъг път да търсят хубава и чиста невяста за Калоян. Пътували, пътували и стигнали до едно голямо село на име Жълтурче. Стигнали в центъра на селото, на мегдана и Калоян разпрегнал магаренцата Живка и Здравко да си починат от дългия път. А той застанал с ръце на кръста и се провикнал:
- Сливи за смеееет! Сливи за смеееет!
Никой не се отзовал.
- Екологични сливи за смеет! Екологични сливи за смееет!
Започнали да се отварят близките прозорци. Плахо, една по една, излезли няколко жени, които носели торби със смет от къщите си. Калоян поглеждал всяка една от тях и тайничко се надявал да познае бъдещата си невяста. Но никоя от тях не хващала окото му. Жените отивали при него със събраната смет и срещу нея получавали същото количество сливи. Постепенно цялото село блеснало от чистота, а Калоян бил доволен, че е изчистил селото. Разнесла се благоуханна миризма на вкусен сливов мармалад. Само сърцето на Калоян си оставало все така тъжно, че не е срещнал своята избраница. Усмихнал се и се приготвил да продължи по пътя си.
Вървял, вървял, вървял и в далечината проблеснали малки сини покривчета. Наближил и влязъл в село Синчец. Лекия ветрец вече бил донесъл и тук благоуханната миризма на мармалад. Цялото село било светнало от чистота и всички го чакали с торби пълни със смет, извити в дълга опашка около чешмата в центъра на селото. Прииждали жените, подавали торбите със смет и получавали сливи в замяна. Калоян ги гледал, а сърцето му тръпнело в очакване да види своята избраница.
Поемал торбите със смет и ги поставял в старата каручка, която криела дълбока тайна. Тя била вълшебна. Докато пускал в нея торбите със смет, Калоян си припомнил думите, изречени от пра-дядо му, когато му я оставял в наследство:
- Тази каручка е вълшебна. Много да я пазиш и почистваш. Никога да не позволяваш да се събира прах по нея. Един ден тя ще ти се отплати за грижите. Ще дойде ден, когато ще си потърсиш невяста. Накрай я да събере всичката смет от къщата си. Щом пуснеш в нея торбичката със смет, събрана от подходящата за теб мома, сметта ще се превърне в скъпоценно бижу. Така ще разбереш коя е най-добра за теб.
Пускал Калоян торбите и гледал каручката. Но уви, тя не давала никакъв признак за вълшебство. Само от време на време тихичко поскръцвала от разочарование. Така, след последната торба със смет, Калоян се стегнал да продължи по пътя си. Тръгнал отново натъжен, че не е открил своето момиче.
Накрая на селцето видял една малка спретната зелена къщичка, а пред вратата й седяло едно чудно хубаво момиче с големи тъжни очи.
- Как се казваш? Какво правиш тук? – Попитал я той като наближил.
- Казвам се Калина. Не смея да отида на площада. Всички се стекоха там с огромни торби със смет, а пък аз виж – успях да събера само две шепи боклук от къщата на леля ми. Всеки ден почиствам и у нас няма нищо за изхвърляне. Казват, че един момък събирал торбите със смет и срещу тях раздавал чудно хубави екологични сливи.
- Имаш късмет. Аз съм човека, който раздава сливите. Подай ми торбичката си.
Тя се приближила плахо, а каручката започнала да присветва и да издава приятни звуци. Живка и Здраво радостно наострили уши и потръпнали в очакване. Калоян поел сметта и в мига, в който я пуснал в каручката, магията се случила! От задния край на каручката изпаднала прекрасна огърлица!
Калоян разбрал, че това ще бъде неговата избраница. Сърцето му радостно потрепнало. Хванал момичето за ръка и го погледнал право в красивите големи очи. Калина също го погледнала в очите и разбрала, че се случва чудо. Калоян взел огърлицата и нежно я окачил на дългата шия на Калина. В този миг изчезнала и тъгата от нейните очи.
Хванати за ръце, те тръгнали обратно към селото, където на мегдана се виели кръшни хора, а от чистите и спретнати дворове на къщите се носела благоуханната миризма на пресен сливов мармалад.
Калоян и Калина се сбогували радостно с хората и потеглили към село Добростан, където заживели доволни и щастливи в малката чиста къщичка на Калоян с прекрасната сливова градина.
No comments:
Post a Comment